В продължение на две седмици Наим Сюлейманоглу се бори за живота си

В продължение на две седмици  Наим Сюлейманоглу  се бори за живота си в едни от най-авторитетните истанбулски лечебни заведения. Легендарният щангист изпадна в кома с диагноза - напреднал етап на цироза, а докторите бяха безапелационни - единственото лекуване е  незабавна чернодробна трансплантация .

И тя беше направена – сполучливо. След осем часа в операционната Сюлейманоглу беше избавен. Донор стана непосредствен негов другар, който беше определен измежду повече от 200 доброволци.



За Сюлейманоглу се грижат най-хубавите доктори в Турция.  Състоянието му се следи от цялото държавно управление, а тематиката е съществена за медиите в страната.

„ Аз просто нямам думи. Докторът не ни остави нито за секунда. Отиде на заравяне на сестра си и даже не остана, с цел да одобри съболезнования за загубата си. Бързаше за нас. За Наим и за всички нас, за които последните две седмици са като сън. Кошмар, от който ни се искаше да се събудим и да не е истина. Благодаря на всички, които се молеха за него. ”, споделя братът на Наим – Мухарем, за  доктор Камил Ялчин Полат.

Сред първите гости на Сюлейманоглу в болничното заведение след интервенцията е президентът Ердоган. Срещата е траяла към 20 минути, а спортистът е изразил благодарност за поддръжката.

Роден в мизерия в южна България, Наим Сюлейманоглу става състезателен супергерой. Печели три олимпийски и седем международни трофеи.

Води живот като във филм. Високият 147 см талант на щангите се трансформира в един от най-обичаните спортисти на турската нация.

Едва на 19 година провокира дипломатически и политически скандал сред България и Турция.

Кариерата му е синоним на триумф. В персоналния живот обаче не устоява на изкушенията на славата.

Щангистът е роден преди 50 години в покрайнините на село Птичар, покрай Момчилград, в фамилията на български турци. В Родопите описват, че Сюлейманоглу се ражда преди майка му да стигне до болничното заведение – наоколо до гробището на махала Разделна, и това тогава се приело за добра прокоба.

Сега в селото е останал единствено един родственик на Наим -  81-годишният му чичо Шабан Юсеин. Както той, по този начин и цялото село се вълнува от здравословното положение на Сюлейманоглу

В Момчилград първата учителка на Сюлейманоглу - Недялка Кафова, го помни като непретенциозно момче.

„ Това беше класната стая, в която учехме. Беше доста оскъдно облечен. Той носеше гуменки на необут крайник даже и през зимата. Всички си отиваха да ядат у дома. Той оставаше и си купуваше баничка, стоеше в стаята. Това ме накара да предложа да се храни гратис заради ниски приходи. ”, споделя тя.

От Момчилград пътят е предначертан – спортното в Кърджали, срещата с Иван Абаджиев. Тренировките в националния тим по щанги.

Останалото е статистика – купа след купа и 46 усъвършенствани международни върха.  

Абаджиев го назовава детето-чудо. Експертите са безапелационни – опциите на този щангист нямат край.

В интервала 1984-1985 година в страната така наречен Възродителен развой е в разгара си.  Насилствено се сменят имената на всички български турци - по този начин един ден първенецът към този момент е Наум Шаламанов.

Сюлейманоглу е тежко афектиран. Категоричен е в решението си да бяга.

През 1986-та националният тим е на съревнование в Мелбърн. Турски емигранти и тайните служби му оказват помощ да осъществя проекта си – след формалната вечеря за конкуренцията щангистът не се връща в хотела.

„ На сутринта отивам да ги разсънвам, той беше със Сашо Върбанов в стая. И аз ги разсънвам за закуска. Гледам - леглото на Наим празно. Викам – Сашо, къде е нашият?. Ами той - не се прибра. Първата ми мисъл беше - този е хванал момиче, отишъл е на бар, пиян е нещо и е задремал. ”, споделя Нораир Нурикян.

След няколко дни в Мелбърн Наим лети за Лондон, където турският президент Тургут Йозал е изпратил за него частния си аероплан.

Там го посрещат топло. Президентът го осиновява, а новата татковина му дава всичко.

Запитан дали зад бягството на Наим не се крие друга причина, с изключение на насилствената промяна на името,  Нурикян е безапелационен: „ За пари ли? Не, не мисля, че има друго. Според мен е единствено поради името. ”

Първоначално България не разрешава на Наим да взе участие на надпревари. По-късно под напън на МОК Турция заплаща публично над 1 млн и 300 $ за правата на Сюлейманоглу.

Сюлейманоглу прави шеметна кариера  – безспорен доминатор на три следващи олимпийски игри – в Сеул, Барселона и Атланта.

Турците го безусловно позлатяват. А Наим става един от най-пазените турци. Въпреки невижданите ограничения за сигурност Наим продължава да побеждава.

След игрите в Атланта обаче за щангиста става все по-трудно да се оправя със славата. Тренировките понижават, за сметка за наличието му в нощните заведения.

„ Славата не му понесе , съгласно мен. Абаджиев имаше една приказка – звездната болест. Главозамайване с една дума. Мислиш си, аз съм най-великият - мани ги другите ”, споделя Нурикян.

Звездната болест поваля Наим. Пробва се на четвърта олимпиада, само че не съумява. Опитва се да влезе в политиката, само че също без триумф. В персоналния си живот най-често е уединен.

През 2009 година се появяват и първите му  съществени неприятности със здравето . Изпада в кома, а сърцето му работело с 40 на 100 от потенциала си. Докторите избавят живота му.

Не не помни България.  Често мисли за родината. Първото му завръщане е 11 години откакто бяга.

Връща се най-много за срещи с другари. Последното му публично посещаване е за поклонението на Иван Абаджиев през март. Наим постоянно е признавал въздействието на Папата на щангите върху себе си.

Днес Наим е на 50. Човекът, който в миналото вдигаше над три пъти личното си тегло, през днешния ден е неразпознаваем в болничното си легло. Той обаче завоюва следващата си огромна борба, този път за своя живот.